Законът определя имуществена санкция при неизпълнение на задълженията по чл. 22 и чл. 23. Размерът зависи от това дали субектът е съществен или важен, и се определя като по-високата от две стойности: фиксирана горна граница или процент от оборота.
Особеност на българското въвеждане е, че освен горна граница са определени и минимални размери. Това означава, че дори при малка организация санкцията има долна граница, а не се свежда до символична сума.
Санкцията не е единствената последица. Отделно се предвижда лична глоба за ръководителите при нарушение на задълженията по чл. 21, както и санкция при неизпълнение на принудителна административна мярка.